ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС Е ОТГОВОРА НА НАШИТЕ ПРОБЛЕМИ
Марк 5 : 21 – 24 , 35 – 43
Живеем във време, когато хората имат много проблеми и от най-различен характер. Като че целият живот се състои само от проблеми, битки, трудности и изпитания. Но когато преминаваме през тези трудности на живота, ние не сме сами. Господ Исус Христос е винаги с нас и Той е приготвил изходен път за нас от всяка криза и проблем.
Ние не трябва да изпадаме в безпокойства, притеснения и грижи. Защото, това са неща, които сатана използва, за да ни погълне, за да ни разруши и за да ни съсипе. Той използва грижите и безпокойствата, за да съсипе нашите лични взаимоотношения с Господа.
Погледнете в 1Пт.5:7-9 – „...всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас. Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата...”
Забележете, че Словото ни казва, че „...всяка наша грижа...”, ние трябва да „...възложим на Него, защото Той се грижи за нас...” Тук имаме две думи за „грижа”.
Първата дума „грижа” („...възложете всяка ваша грижа на Него...”) е гръцката дума – „merimna”-Strong’s 3308 и означава: „отвличане на вниманието, разсеяност, объркване, умопомрачение”. Тези неща са свързани с постоянни мисли за нещо неприятно.
Втората дума за „грижа” в стиха е гръцката дума – „melo”-Strong’s 3199 и означава: „да бъдеш заинтересован за..., да помогнеш на определена личност в неговата трудност и проблем”. Между тези две думи има определена разлика. Ние трябва да предадем нашите грижи, притеснения и безпокойства на Господа, защото Той се грижи за нас, като ни помага да излезем от нашите трудности и проблеми.
Речникът на Уебстър определя думата „грижа, безпокойство, притеснение” като: 1) да се чувстваш неловко, смутен, притеснен, 2) изтормозващо безпокойство, 3) хващам за гърлото и късам, разкъсвам, ръфам, 4) измъчвам чрез повторни ухапвания и разкъсвания. Сатана използва безпокойството и грижите в този свят, за да причини в живота ни точно това, което е описано по-горе. Когато се сблъскаме с безпокойството, притесненията и грижите на този свят, ние се чувстваме точно по същият начин – все едно някой ни е сграбчил и ни разкъсва, докато ни направи напълно изтощени и смазани от емоционална и умствена болка. А в едно такова състояние, е много трудно да търсиш Господа.
Погледнете отново какво ни казва Словото в 1Пт.5:7 – „...всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас...”
Когато застанете във вашата лична молитва, предавайте вашите грижи, притеснения и безпокойства на Господа. Не позволявайте на ума ви да мисли в тази насока. Защото, сатана ще започне да ви ръфа чрез тези мисли, ще ограби вярата ви в Бога и в Неговото Слово, понеже сатана знае, че „...който се съмнява, няма да получи нищо от Господа...”(Як.1:6-7).
В 1Пт.5:8, Словото ни казва: „...Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне...” Забележете думите „...трезвени и будни...” Какво общо имат те с грижите, притесненията и безпокойствата? Трезвен е противоположен на опиянен. Буден е противоположно на заспал. В контекста на 1Пт.5:7-9, това означава, че грижите, притесненията, безпокойствата, имат силата да опиянят хората и да ги преспят. Когато умът и сърцето ти са хванати от грижите и притесненията на този свят, ти ставаш неадекватен за нещата на вечността, за Божиите цели и планове. Ти толкова се фокусираш върху своите грижи, че не можеш да видиш изходният път от твоята ситуация. А какво ни казва Словото в 1Кор.10:13 – „...никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което можете да носите; обаче, Бог е верен, който няма да ви остави да бъдете изпитани повече отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще ви даде изходния път, така щото да можете да го издържите...” Забележете, че Бог заедно с изпитанието ще ни даде изходния път, така че да можем да издържим изпитанието. Бог ни е дал изходния път от всяко изпитание.
Ние трябва да бъдем трезвени и будни. Това означава, че не трябва да позволяваме на нещата от този свят, да ни влияят и да ни разкъсват, като ограбват вниманието ни от вечните цели. Да, ние всички имаме и ще имаме изпитания. Но заедно с тях, Господ ни дава и изходния път. Въпросът е как ние преминаваме през тези трудности и изпитания? Дали мърморим и се оплакваме; или вярваме, че Господ Исус Христос ще ни избави от всяка една ситуация, от всяка огнена пещ, от всеки затвор, от всяка яма с лъвовете.
Погледнете отново 1Пт.5:8 – „...дяволът като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне...” Сатана се опитва да погълне хората, чиито умове са изпълнени с безпокойства, притеснения и грижи. Но ние трябва да му се съпротивим.
Забележете как ние трябва да се съпротивим на сатана. В 1Пт.5:9, Словото ни казва – „...съпротивете се на дявола като стоите твърди във вярата...” Как се съпротивим на сатана? Като стоим твърди във вярата! Ти стоиш твърд във вярата, че Господ ще подейства и ще те избави от всяка една ситуация. Ти стоиш твърд във вярата, че онова, което Господ ти е обещал, Той ще го изпълни. Понеже, Господ не е човек, та да лъже; нито човешки син, та да се разкайва. Когато Господ каже нещо, Той ще го изпълни; когато е рекъл нещо, ще го постави в действие (Чс.23:19).
Ние трябва да живеем според принципите на Словото на Бога. Библията ни е дадена с две основни цели:
1) да ни даде откровение за личността и делото на Исус Христос
2) да ни даде принципите за живота и за служението
Ние трябва да разберем не само откровението за личността и делото на Исус Христос, не само принципите за служението, но ние трябва разберем и принципите на живота в Бога на тази земя. Словото ни е дадено, за да разберем освен всичко останало и това как практически да живеем на тази земя.
Господ и Неговото Слово са решението на всички наши проблеми, които срещаме в живота си. Ние трябва да извлечем принципите за живота от Словото на Бога.
Мк.5:21-24, 35-43 описва историята с болната дъщеря на началника на синагогата Яир. Неговата дъщеря, която беше едва на 12 години, беше болна и умираше.
Забележете, че Яир беше началник на синагогата. Той беше един от началниците на синагогата, един от лидерите в синагогата. Той разбираше Словото. Поучаваше върху Писанията всяка събота в синагогата. Водеше религиозните ритуали и церемонии в синагогата и в града. Може би всички са го уважавали и са имали респект от него. Но цялата му религия и всичките му знания, не можаха да му помогнат във времето на нужда, когато дъщеря му беше болна и умираше.
Яир взе радикалното решение да отиде при Исус Христос. Неговата религия не му помагаше. Той имаше нужда, която религиозните правила и норми, не можеха да покрият и да отговорят на неговата нужда. Затова, той стана и отиде при Исус Христос.
Може би и ти преминаваш през сериозна трудност и проблем в живота си, когато твоята религия не ти помага. Не е ли време да отидем при Исус Христос.
Нека да проследим пътя на Яир, за да видим някои принципи на живота ни като християни. Естествено не можем да разгледаме всички принципи от тази история, но се надявам, вие да я изследвате и да откриете принципи, които да ви помогнат във вашата нужда и проблем.
Погледнете в Мк.5:22-24 – „...дохожда един от началниците на синагогата Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му, и много му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа, моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. И Той отиде с него...”
1) Яир видя Исус Христос
Словото ни казва, че Яир „...като видя Исус Христос...” Яир търсеше Исус Христос. Той не търсеше ново учение. Той не търсеше нова доктрина. Той търсеше Господ Исус Христос. Яир разбираше, че има огромна нужда от Исус. Той търсеше Исус. Само Исус можеше да отговори на нуждата му и да разреши проблема с дъщеря му.
Ние трябва да сме решени на първо място да търсим Исус Христос, който може да реши проблема ни, да ни изведе от ситуацията ни.
Забележете, че това беше първото нещо, което Яир направи – да потърси Господа и като Го видя, падна пред нозете му. Но Яир търсеше Господа.
Това трябва да е принцип в нашия живот – да търсим Исус Христос.
Погледнете какво ни казва Господ в Ер.29:13-14 – „...ще Ме потърсите – казва Господ – и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце. И вие ще ме намерите, казва Господ; и ще ви върна от плен...” Забележете, че ние първо търсим Господа и след като Го намерим, Той ни връща от плена. Когато ние намерим Господа, Той ще ни избави от плена, Той ще ни избави от робството, Той ще ни избави от проблема. Яир знаеше този принцип. Може би е проповядвал не веднъж върху този принцип. И сега, Яир практикуваше това, което Господ каза чрез Еремия в 29:13-14.
Във времето на криза, проблем, трудност или изпитание, първото, което трябва да направим е да потърсим Господа и да Го намерим. Защото, като Го намерим, Той ще ни избави от плена, Той ще ни избави от робството, Той ще ни избави от проблема, трудностите и изпитанията. Нашата религия няма да ни избави от проблемите. Исус е отговора на нашите проблеми. Ние трябва разберем този толкова важен принцип.
Няма изход от проблема, ако не сме търсили Исус Христос. Защото, Словото е категорично – „...ще Ме потърсите – казва Господ – ще Ме намерите, и Аз ще ви върна от плен...”(Ер.29:13-14). Търсите Ме, намирате Ме и Аз ви избавям. Не е ли просто. Търсим Господа, намираме Господа и Той ни избавя от плена.
Яир се подчини на Словото от Ер.29:13-14 и виждаме резултата – дъщеря му беше възкресена от Исус Христос.
Ние трябва да се подчиним на Словото, като търсим Исус Христос. И като Го намерим, Той ще се задвижи в наша полза.
2) Яир падна пред нозете на Исус Христос
Това изразява поклонението на Яир пред Господа. Той разпозна в Исус Христос дългоочаквания Месия. Падането на колене е израз на поклонението към Господа. И никой религиозен човек от онова време, не би паднал на колене пред друг човек, защото това е форма на поклонение само към Бога. Яир обаче пада на колене пред Исус Христос, като по този начин изразява, че е разпознал в Исус Христос – Месията, Божият Син.
Ние трябва да се покланяме на Бога, независимо какви са обстоятелствата около нас. Нашето поклонение не се определя от емоциите ни, от ситуациите в живота ни, а от това, че сме застанали пред лицето на Господа. Яир се поклони, защото разбираше, че стои пред Господа.
Ние не покланяме защото така трябва, а защото обичаме Господа и сме застанали в Неговото свято присъствие. А когато си в Неговото свято присъствие, ти искаш да Му се покланяш.
3) Яир се молеше с вяра
Забележете каква беше молитвата на Яир в ст.23 – „...Малката ми дъщеря бере душа. Моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее...” Забележете, че молитвата на Яир не беше изпълнена с песимизъм и отчаяние, а с вяра. Той се молеше като каза: „...ела, положи ръце на нея, за да оздравее и да живее...” Той нямаше съмнение, че ако Исус си положи ръцете, тя ще оздравее и ще живее. Забележете как завършва молитвата на Яир – „...да живее...”
Нашите молитви трябва да са изпълнени с вяра, а не да произлизат от съмнението и неверието ни.
След като Яир намери Исус Христос, поклони Му се и Го помоли да изцели дъщеря му, Словото ни казва, че „...Той (Господ) тръгна с него...”
Когато вие сте търсили Господа и сте Го намерили, и сте Му се поклонили; когато сте Му се помолили да разреши вашият проблем, Той вече е тръгнал с вас, за да разреши вашата лична ситуация. Може би проблема ви все още да не е разрешен, но Господ е вече ангажиран с неговото разрешаване. Той е на ваша страна. Той е тръгнал с вас.
Забележете, че когато Господ се намеси в ситуацията, нещата станаха по-зле. От дома на Яир изпратиха хора, които да кажат на Яир, че дъщеря му е вече мъртва.
Когато вие призовете Господ Исус Христос във вашата ситуация, сатана се активира и прави проблема още по-труден отколкото е бил в самото начало. Но това да не ви плаши, да не ви разочарова. Господ е вече с вас във вашата ситуация. А за Него няма невъзможни неща. Сатана ще се опита да ви обезкуражи, като направи проблема да изглежда още по-невъзможен, отколкото е бил в самото начало. Но забележете какво каза Исус Христос на Яир: „...Не бой се, само вярвай; и тя ще се избави...”(Лк.8:50).
Това е, което Исус Христос ти казва на теб днес – „...Не бой се, само вярвай и ти ще се избавиш...” Не оставай обстоятелствата около теб да определят начина ти на мислене и поведение. Не оставяй обстоятелствата да влияят на ума ти. Не оставяй проблемите в ежедневието да вземат надмощие над тебе. Ти не си под обстоятелствата, а си поставен да стоиш над тях.
Двама братя християни се срещат. Единият пита другият: „Как си?”, а другият отговаря: „Добре, като се има пред обстоятелствата под които съм.”. А другият му отговаря: „Какво изобщо правиш под обстоятелствата? Ти си поставен да стоиш над тях.” Това е твоята позиция в Исус Христос. Ти си над обстоятелствата, а не под тях. Къде е твоята позиция? Каква е твоята позиция в Исус Христос?
Погледнете в Еф.1:20 – „...и Го постави да седне от дясната Си страна на небесата...” Бог Отец постави Исус Христос да седне отдясно в небесата. Къде е твоята позиция, ако ти си в Христос? Отдясно на Отца. Погледнете в Еф.2:6 – „...като ни съвъзкреси, постави ни да седнем с Него (Исус Христос) в небесни места, в Христа Исуса...” Къде е твоята позиция? В Исус Христос, в небесни места, от дясно на Отца. Това не е само доктрина; това е реалност. Ние живеем в този свят, но не сме от този свят. Ние срещаме проблеми в този свят, но не ги разрешаваме със силата на този свят, а със силата, която имаме поради това, че се намираме в небесни места, в Христа Исуса.
Няма да се впускам в подробности върху цялата история с възкресението на дъщерята на Яир. Изследвайте я и вие ще видите как практически да преминавате през ежедневните ситуации в живота.
Искам да завърша с това, че Исус Христос вляза в дома на Яир и възкреси дъщеря Му. Ние можем да видим някои основни принципи само от това изречение, че Исус Христос възкреси дъщерята на Яир.
1) Там, където Исус Христос влиза, сатана излиза
2) Там, където живота влиза, смъртта трябва да напусне
3) Там, където изцелението влиза, болестта трябва да излезе
4) Няма нищо толкова мъртво в живота ни, че Исус Христос да не може да го възкреси
Къде е твоята вяра? В какво си поставил своята вяра? Словото ни казва в Евр.12:2 да „...гледаме на Исус Христос, който е началото и края на нашата вяра...” Кой е твоята вяра? Къде е твоята вяра? Тя трябва да е в Исус Христос. Изучавайте живота на Исус Христос. Вижте Неговото служение, поучение и характер. Това ще ви помогне да се уповавате на Него за всичко, което възниква във вашето ежедневие. Ще има ли болки? Да. Ще има ли проблеми? Да. Но Господ Исус Христос е с вас във вашата ситуация. Той не ви е забравил и не ви е изоставил.
Божият мир и благодат да бъдат върху вас.
10 юли 2008г.
Иво Петракиев
